Чрез акцентуването на най-характерните местни обичаи („Полязване”, „Дайлада” и „Пеперуда”) , свързаните с тях песни и занаятите (грънчарство, тъкачество и плетачество) ще се опитаме да се върнем към миналото на балканджийте, да открием онази сила , в която се корени родолюбието, вечното и красивото. Те са вечни като синевата на вечния Балкан. Трайни и устойчиви като гранитния юмрук на Ботев връх. Горди и омайни като красивата Марагидия. Волни като птиците. С тях светът става безграничен, душата – широка, а ръстът на балканджията – висок. А ако на сърце ги завържеш, поколения ще трябва да ги пеят, за да ги изкарат от начало до край. А то край няма да има. Защото втъканата в кръвта песен се предава от баща на син, на внуци и правнуци, та всеки, роден тук, да вписва в биографията си гордостта, че е потомък на смели и силни деди, които са били хора, пели са песни, продавали са ниви, купували са пушки, възкръсвали са за живот.И ей така, както е било от край време, да утвърждаваме техните традиции с цялата им първична прелест, дошла от вековете, за да ни има върху духовната карта на България и в третото хилядолетие.
- „Полязване”
- „Дайлада”
- „Пеперуда”
Проекти
- Проект „Фолклорът и децата – път към бъдещето”
- Проект на Национален фонд "Култура" по програма "Културно наследство" – подпрограма "Нематериално културно наследство" - "Живот за наследство - минало и бъдеще"
Проектите са реализирани с финансовата подкрепа на НФ”Култура”